Закономерности в развитието на детската реч. Етапи на овладяване на езика от децата.

Децата започват да общуват от много ранна възраст. В процеса на това активно общуване те овладяват най-важното средство за комуникация-оралният език. Формирането на езиковата система е сложен и дълъг процес, който преминава през различни етапи.
Първият от тях обхваща периода от раждането до появата на първите думи и поради своята същност носи названието прелингвистичен етап. Това е периодът, през който детето овладява превербалното поведение, което предшества продукцията на думи и фрази. През този период детето, както и през всички останали, не е пасивен приемник който само поглъща езиковата информация. По време на първата година от живота си то ефективно участва в процеса на предаване на информация и научава много за езика като демонстрира социално поведение. Това поведение се изразява чрез плача, като мощно средство за комуникация. Чрез плача то съобщава на майка си за глад, болка, дискомфорт. След първия месец бебето започва да се усмихва когато е сито, сухо спокойно. Майката реагира на плача и усмивката като го гушка, говори му, целува го и играе с него. Тази ранна комуникация включва главно физически контакт, много важен за емоционалното развитие на детето.
След първия месец някой бебета издават звуци на удоволствие. Тази ранна вокализация е известна като “гукане”. При нея детето продуцира подобие на гласните звуци. През следващите 3-4 месеца тази вокализация става все по-честа и се развива като вокална игра. Засилването и се наблюдава м/у 4 и 9 месеца. Гукането става все по-сложно и вариативно. В късното гукане се появяват и нови вече речеви звукове-лабиалните взривно съгласни ( п, б ) и фрикативните ( ф, с ). На около 6 месечна възраст децата започват да продуцират и срички, които се повтарят многократно ( бабаба ). Тази имитация е знак, че системата за обратна връзка е започнала да действа. Между 6 и 9 месечна възраст детето започва да имитира изрази на обкръжаващите го хора. Това е процеса на ехолалия, който показва че детето вече може да диференцира някой фрази,адресирани до него. Детето започва да използва т. нар. “бебешки жаргон”, чрез който влиза в разговор-изречения, които представляват лишено от смисъл бърборене, безмислена поредица от срички, но ясно насочено към хората които общуват с него.

В края на първата година детето вече общува с различни средства- жестове, контакт с очи, посочване, вокални изрази. Към края на тази първа година, детето вече променя поведението си като то става преднамерено комуникативно.
В този период има два типа комуникация използвани от детето.
-протодекларативен-поведение, в което детето използва предмети за да привлече вниманието на възрастните.
-протоинперативен-поведение, чрез което детето се опитва да накара друго лице да извърши нещо.
На около 1 година детето вече е готово за поставяне на езиковото начало-започва овладяване на семантиката на речта. Речникът нараства с удивителна скорост-средно от 2 до 4 нови думи на ден за възрастта от 2,5 до 4,5 години. Първите думи са свързани със света около него състоящ се от предмети, личности и събития-мама, тата, баба – са сред първите думи.
Глаголите също са сред първите 50 думи, овладяни до 1.8 годишна възраст. С времето речникът се разширява. Ранният детски речник съдържа думи от различни езикови категории. Пасивният речник е много по-богат от активният и това е факт през целия живот на индивида. До 2 годишна възраст пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а активният до 250 думи. На 6 годишна възраст съотношението е 13000 думи за пасивният и до 2500 думи за активният.
Решителен момент в овладяване на езика е развитието на синтаксиса. Това се отнася до комбиниране на думите и продуциране на изречения.
Първия етап на развитието на синтаксиса е около 18 месечна възраст. През него повечето деца започват да продуцират фрази от 2-3 думи, така наречените отворен клас конструкции. Използват се съществителни, глаголи, прилагателни имена, но липсват съюзи, предлози ( служебните думи ). Ранните детски изрази са наречени “телеграфна реч”, поради тази тяхна специфика. Децата изказват своите съобщения по правилата на детската граматика базирана на 2 класа понятия-клас на предметите и клас на определителите. Първия клас назовава нещата, а втория дава информация за тях. Тълкуването на детските изрази зависи от контекста, в който се продуцира изразът. Пример: “аз яде” (може да е “аз ще ям”, “аз ям”, “аз искам да ям”).
Втория етап се характеризира с изрази състоящи се от 3-4 думи така наречени обозначаваща фраза ( мой голям камион ). На този етап основните използвани думи са притежателните местоимения, съществителни имена, числителните, прилагателните.
През третия етап на овладяване на синтаксиса на речта децата съставят изрази от 4-5 думи-определителни фрази. Те се състоят от именни фрази.
-една или повече думи ( “тази леля там” )
-показателните местоимения ( тази, там, тук, този )
По време на четвъртия етап децата започват да формулират пълноценни изречения. Те включват обозначаваща и определителна конструкция и извършител на действието плюс самото действие, тоест фразите се състоят вече от 3 до 5 думи.
Петият етап от синтактичното развитие включва различните видове изречения-положителни, отрицателни, въпросителни, императивни съобщителни
Менюк в своите изследвания описва трансформанионните структури използвани от малките деца м/у 2 и 3 години:
-на 2 години децата включват отрицание, въпроси и императиви.
-на 2,5 години-фрази от прилагателни и съществителни.
-на 2,6 години относителни изречения с притежателни местоимения.
-на 2,7 години-инфинитивни допълнения.
-на 2,9 години-свързване на изреченията със съюзи, предлози.
-на 3,5 годишна възраст детето започва да си служи със сложни изречения. То е способно на повече граматически структори, отколкото демонстрира в експресивния език. Това е така, поради факта че обемът на пасивния речник е в пъти по-голям от този на активния.
На ред със синтактичното развитие се извършва и морфологично развитие на езика на децата.
Според Браун, то протича на 5 етапа:
ет.1-Окончания за сегашно време ( 19-28 месеца ).
ет.2-Предлози (24-33 месеца).
ет.3-Окончания за множествено число (25-36 месеца).
ет.4-Окончания за минало време (26-42 месеца).
ет.5-Членуване (28-46 месеца).
Овладяването на морфологията на езика прави възможно продуцирането на разнообразни изречения и овладяване на сложните форми на езика.
Децата започват да се изразяват пълноценно, да бъдат разбирани от възрастните адекватно. За детето не е достатъчно да научва замо думи и фрази, граматични оособенноти, а да използва езика в социалните ситуации на общуването.
То овладява прагматичния аспект на езика. Чрез речта детето се научава да регулира и контролира събитията и хората. Децата овладяват изкуството да участват в диалог. Това умение се развива, разбира се през целия живот на човека, но началото му е през 5-6- годишна възраст. Тогава детето вече е пълноценен откъм езикови средства участник в процеса на комуникацията и социалното общуване.
Въпреки че при децата езиковото овладяване протича по сходен начин, не трябва да се пренебрегват индивидуалните особенности на всяко дете.
В нормални граници някои деца се развиват по-бавно от други. Едни остават по-дълго в периода на използване на отделни думи, за разлика от други които бързо започват да комбинират думите във фраза.
Най-същественото в този процес е общият за всички деца път, по който преминава езиковото развитие. Това правило важи с пълна сила и за децата с различни езикови нарушения и комбинирани проблеми. Деца с увреден слух, увредено зрение и интелектуални дефицити. Основната особенност, която отличава тези деца от нормата е по-бавният темп на усвояване на езика и формиране на езиковата система. В този смисъл познаване на механизма на езиковото овладяване и етапите през които то преминава е от голямо значение.

Възраст                                        Речников запас Типично езиково поведение Овладяни умения

За …

Звукопроизносителни умения
0-1 месец Няма активен речник Детето започва да реагира на звуци и шумове, притихва при повишаване на глас. Все още няма умения за общуване При плач издава звукосъчетания на гласните (у,о,а)
2-3 месеца Няма активен речник Детето запоочва да гука- да продуцира вокали(а,о,у)да реагира на речта Реагира на речта на околните с поглед, мимика , усмивка. Продуцира някой звукосъчетания като „кху, кха , гу“
4-6 месеца Няма активен речник. Започва формиране на пасивен речник „гукане“ на поредица от срички, вариации във височината и силата на гласа Обръща се когато му говорят, реагира с гукане, смях. Гука поредица от словосъчетания-„кху“, „гу“, „ке“,“ ги“, „кха“
7-9 месеца Разбира някой думи – развива се пасивен речник Разбира някои думи и прости изречения. Съчетава речевите звукове в думи(мама,тата,баба,бубу) Произнася звукове „м,н,т,к,г,б,п,“ в съчетания с вокала продуцира думи.
10-1година Продуцира до 5-6 думи Разбира „Не“, реагира на името си Обръща се на името си , изразява молба(дай), назовава обекти“мама“ , „тата“, „баба“ Произнася думи от една две срички с вокали и звукове (д,т,п,б,м,н,г,в)
1-1,5година Продуцира 20 и повече думи Продуцира предимно съществителни имена(нарицателни и лични). Продуцира прости фрази 1-2 думи Следва прости указания, разбира обръщения и се обръща само с една две думи Овладяно е умението да съчетава звукове в прости една две срични думи от бита – „дай мене“ ,“мама вода“ и др.
1,5-2,5 години Продуцира от 50 до 100думи Употребява съществителни местоимения – „аз“, „твои“, „мой“ показва части на тялото, изразява молба ,желания. Съставя изречения(предмет-действие, предмет- допълнение – местоимение) Умения за продуциране на думи с овладяните звукове, все още има неправилни думи. (мако, бувки)заменя изпуска звукове
3 години От 300 до 800 думи Употребява фрази. Поява на предлозите- „на“ „в“ на мн число на думите. Голям обем на разбиране нач.продукция на граматични морфеми. Речтта е средство за общуване , служи си с граматично оформени изречения, проявява словотворчество. Умее да разкаже с кратки фрази за преживявания, прави описание на обекти и събития. Овладени всички по-ранни звукове + „й“,“ф“, „дж“ . в процес на овладяване са (ш,ж,ч,ц,р,л)
4години 1500-2000думи Употреба на сложни изречния включващи предлози съюзи, времеви и пространствени понятия. Етап на диалогичната реч. Разказва по картина с подробности. Разказа е все още хаотичен и непоследователен. Разказва, описва обекти, преживявания, приказьки, стихчета. Овладени звуковете- „ч-дж, й, ф“. В процес на овладяване „с, ц, з, ш, ж, щ, р, л“.
5 години 2500-3000 думи Овладяване на различни глаголни времена, членуване на думите и други граматически категории. Продукция на граматично завършени изречения, етап на диалогичната реч. Обобщени са понятията овладени са уменията за разказване, описание, определя място на звук в думи (първи звук). Използва думи с абстракции описващи човешки взаимоотношения. Обяснява правила на игра, съчинява собствен край на приказка. Научава стихчета, песни. Овладени са „дж, ч, ц,з,ш,щ“. В процес на овладяване са „р,л,ж,с“.
6-7- години Над 3500 думи Служи си с граматично оформени сложни изречения. Съставя изречения по думи-модели, образува нови думи, словосъчетания. Разказва добре подробно и логично, рецитира с добра интунация, обяснява смисъла на поговорки, отгатва гатанки, общува пълноценно. От 6 до 7 годишна възраст са овладени всички по-ранно продуцирани звукове с изключение на „р, л“. В процес на овладяване „р, л“ (правилна артикулация)

Какво трябва да знаем за Специфичните Обучителни Трудности (СОТ)

Същност на нарушението.
Причини за възникването му.
Кой може да помогне за преодоляване на проблема.

Терминът Специфични Обучителни Трудности(СОТ) е въведен за пръв път през 1964г. Той е разглеждан в специализираната и популярната литература с множество изследвания , поради особенната значимост на това нарушение. Този термин се използва за да опише проблемите на онази част от учениците ,които имат определени специфични затруднения в овладяване на училищния материал. Именно училищните (академични затруднения) в една от следните области – четене , писане ,математически умения , са наи съществената характеристика на СОТ.
В процеса на обучение всяко дете може в един или друг момент да има затруднения при овладяване на учебния материал. Децата са различни не само във физическото си , но и в психическото си и интелектуално развитие. Някои с лекота усвояват материала , а други полагат повече усилия в учебния процес. Тези различия изпъкват особенно ярко в първите години в училище . Има една група деца , при които има чувствително несъответствие между очакваните за възрастта знания и умения и актуалните им постижения в училище. Проблемите в обучението на тези деца са не просто инцидентно или периодично явление, а са патологични прояви, които не могат да бъдат преодолени с традиционни подходи. Ако едно дете с такива проблеми не бъде навреме индентифицирано като такова и не получи специализирана помощ от логопед , психолог или ресурсен учител, то е обречено винаги да бъде в ролята на неуспяващо , догонващо връстниците си. Това предизвиква значителен емоционален дискомфорт у детето. Може да доведе до различни отклонения във формирането на личността му , до психически наслоения – ниска самооценка, тревожност, страх от училище. Още по обезпокоително е , че тези наслоения може да провокират озлобление , агресивност и склонност към негативни прояви. Те влошават атмосферата в семейството , нарушават семейния климат и отношенията родител – дете.
Трябва да отбележим че неуспехите при обучението на тези деца не са в следствие на някакви интелектуални дефицити , неблагоприятни влияния на средата или емоционални фактори. Затова трябва да разгледаме по обстоино причините за тези нарушения в способностите за учене и критериите за индентификация на СОТ.
Показателят ”несъответсвие между очакваното и актуално ниво на училищни умения” е обединяващ компонент във категорията деца със СОТ. Несъответсвие се получава там , където разминаването между интелектуалните възможности на детето и актуалните му училищни постижения е чувствително. Това е първата най важна характеристика на СОТ.
Втората група специфични характеристика е свързана с академичните затруднения. Това е най-често срещаната характеристика на децата със СОТ. Основни показатели са овладяване на писането, четивните умения и разбиране на прочетеното, овладяване на смятането и математическото мислене. Важна характеристика на обучиетелните трудности са и перцептивните нарушения , свързани с нарушени способности за узнаване , дискриминация и интерпретация. На тазия група нарушения трябва да се обръща голямо внимание. Често се констатират нарушения при зрителната и слухова перцепция, слуховата памет , зрителната памет, слуховата дикриминация на фонемите и интерсензорната интеграция . Моторните нарушения при учениците с обучителни трудности също са обект на внимание. Това са трудности при хвърляне , скачане, рязане с ножица, закопчаване и връзване на връзки на обувките , рисуване и оцветяване , конструиране и моделиране. Тези трудности се дължат на недоразвитие както на общата така и на финната моторика.
Важно условие за успешното овладяване на училищните умения е състоянието на вниманието. Установено е че между 15 и 20 % от учениците със СОТ имат Синдром на Хиперактивност и Дефицит на вниманието ХАДВ.
Децата с този синдром са неспособни да игнорират външни несъществени дразнители и да се концентрират за изпълнение на задачи в учебния процес. Те успяват да се съсредоточат за кратко време и трудно пренасочват вниманието си от една дейност към друга. Децата с хиперактивност имат повишена двигателна активност, но и неумение да вникват в същността на поставени пред тях задачи. По- обобщено терминът ХАДВ е въведен през 1987г в наръчника на Американската психиатрична асоциация.

По отношение на вниманието може да се говори за следните проблеми:
– лесно разсейване
– недовършване на задачите докрай
– трудна концентрация в училищните занимания или при други задачи, които изискват задържане на вниманието
– честа смяна на дейностите
– липса на постоянство при изпълнение на задачите
– наличие на трудности при организация на работата в училище и бита
– чести и неуместни намеси по време на часовете
– губене на вещи
– хиперактивно поведение
– неспокоен сън.
Почти всички деца с ХАДВ се представят зле в училище. Основен проблем за тях е академичното им представяне и постигане на целите на обучението. Според редица автори на изследвания, свързани със СОТ, тези деца трябва да бъдат диагностицирани още от ранна училищна възраст и да им се осигури помощ от логопеди , психолози и други специалисти.
Друга група специфични характеристики на СОТ касаят слуховата памет. Такива деца често забравят факти, инструкции , не се справят със слухови диктовки , не отговарят адекватно на въпросите на учителите. Паметовите възможности като цяло са снижени спрямо нормите за възрастта. Трудностите в запомнянето са свързани и с не добрите им езикови умения. Вербалния материал е много труден за тях. Важна специфична характеристика са езиковите нарушения . Данните сочат че над 80% от децата със СОТ имат езикови нарушения. Забавеното езиково развитие в предучилищната възраст , некоригирано своевременно, чрез работа с логопед, като правило води до затруднения и е главна причина за академични проблеми в училищната възраст. Много от децата които не четат добре и не пишат правилно, имат или са имали съществени езикови проблеми – неправилно звукопроизношение, неадекватно използване на езика при общуване, следствие на късно проговаряне. Тъй като езиковите умения и академичните постижения са много тясно свързани , често е трудно да се определи кое нарушение е първичното и кое е следствие от него.

При овладяване на процесите четене и писане децата със СОТ се диагностицират с наличие на Дисграфия (нарушение на умението за писане) и Дислексия (нарушение на умението за четене) и Дискалкулия (нарушение в математическите умения).

Тези симптоми са по- значими и затова предполагат по- обстойно анализиране.
Симтомът Дисграфия се характеризира със следните проявления :
1. На интра-лексикално ниво
– смесвания на съгласни – смесвания на беззвучни със звучни съгласни. Тези грешки се срещат и при другите деца но при тях са много по редки и отзвучават до края на първи клас.
– зрителни смесвания – срещат се преди всичко при препис на текст.
-смесване и замяна на букви и срички
2. На лексикално ниво.
– пропускане на букви на гласни и съгласни
– пропускане на срички
– прибавяне на букви и срички
– обичайни правописни грешки

3. На супра-лексикално ниво
– съкращаване и пропускане на думи в изреченията
– трудности със схващането на смисъла на изреченията и връзката с контекста.
В изследванията си на проблемите на децата с Дисграфия , един от представителите на българското направление в логопедията И.Керековски определя следните типове грешки
– бавно и погрешно писане , лош почерк
-разместване на букви в думата
– замяна на букви близки по графичен образ(н-к)(п-и)
– огледално писане на букви и цифри (Е-З)(3-8)
– пропускане на букви или недовършване на думите
– непознаване на букви, цифри или цели думи
– вмъкване на букви фрази или думи от по – долен или по-горен ред при препис.
– слято изписване на думи с предлози, служебни думи , съюзи със следващи или предидущи думи
– отделно изписване на части от думи- представки, надставки, при струпани съгласни
– смесване на думи, сливане на думи, слято писане на думи – особено за предлозите, възвратните глаголи и местоименията
– грешки на ниво изречение – това са грешки допускани поради невъзможността на детето да разпредели вниманието си между многото задачи- графически, логически, фонематични и пунктуационни. Тези грешки се появяват следствие на неумението за възприемане на интонационното оформление на фразите и съотнасянето с основните правила на пунктоацията.
Изразяват се както следва :
– неумението да се разграничат отделните изречения в текста
– пропуски на главна буква в началото и препинателните знаци според вида на изречението в края му
– несъгласуваност на частите на речта в изречението по род число и време
– неправилна употреба на предлози, служебни думи , съюзи и местоимения
– неразбиране на логическата свързаност на изреченията в текста

Симптомът дислексия (нарушения в четенето) се характеризира със следните проявления :
– бавно четене на ум и на глас
– сричкуване или дори буквуване на отделни думи, лоша четивна техника
– неумение за интонационно отделяне на изреченията в текст, слято четене с монотонна интонация
– неизчитане на по-сложни и многосрични думи
– промяна на думи, най-често при членувани и сложни думи
– неразбиране на смисъла на прочетеното
– неумение да се схваща логиката в контекста на текст
– накъсвания на думите, наподобяващи запъване или дори заекване
– нарушения в ритъма при четене, четене с различен интензитет
– проявлене на нервно напрежение при четене, което дори може да доведе до поява на тикови движения, изпотяване и загуба на глас.

Симптомът дискалкулия (нарушения в уменията за извършване на математически действия) се характеризира със съответните проявления:
– неумение за овладяване на математическите операции събиране, изваждане, умножение, деление
– бедност на математическите представи за множества, обобщителни операции и др.
– Неразбиране на условията на задачите, поради неумение за схващане на последователността и логиката им – най-вече при текстовите задачи
– неправилно изписване на цифрите (огледално изписване) или пропускане на цифри при изписване на многоцифрени числа и математически знаци
– неумение за овладяване на сметните операции, породени от трудности при запомняне таблицата за умножение (при наличие на паметови нарушения)
– метакогнитивни дефицити – неспособността да се усвояват стратегии и умения осигуряващи решаването на задачи
– невладеене на механизмите за саморегулация на действията, проверка и оценка на резултатите при изпълнение на математически действия за решаване на задачи.

Поради трайните неуспехи при овладяване на учебния материал, децата при които е налице наличието на гореописаната симтоматика, се нуждаят от допълнителна помощ. Адекватните методи и стратегии за корекция на нарушенията приложени от специалисти логопеди, психолози и ресурсни учители, трябва да предотвратят задълбочаването на проблемите при усвояване на учебните умения още в началните класове.
Тези деца нямат интелектуални отклонения от нормата. Те не са неспособни да се справят с определени дейности. Те просто се различават от връстниците си по темперамент и индивидуален стил. Към техните проблеми трябва да се подходи внимателно, творчески и отговорно от страна на семейството и педагогическите специалисти. Тук много важна роля наред с учителите имат и логопедите, като специалисти които владеят стратегии и тактики за корекция на обучителните трудности които срещат децата. Осбенно важен е и фактът, че логопедът е този който чрез своята компетентна помощ може да изгради и укрепи у детето увереност в собствените му сили. Той може да го мотивира и предизвика у него желание да учи, да замени отрицателното отношение към училището с положително.